Beinsa Douno

“Целият свят се прекланя пред мен, а аз се прекланям пред духовния учител Петър Дънов от България.” Алберт Айнщайн

Не съществуват паметници, от които може да се види кога е пос­тавено писменото начало на човешката история. По този въпрос съ­ществуват само догадки. Още по-малко се знае откога точно дати­рат историята и културата, а най-много заблуждения съществуват относно това, дали има несъмнен белег за времето, от което е поч­нал съзнателният духовен живот на човечеството, или кога е поста­вено началото на тайните и явните духовни школи.

Това, което знаем със сигурност е, че от най-далечните едва уло­вими с острия усет на древните летописци епохи, та и до наши дни, човечеството е било посещавано от учители, които са донасяли в ед­на или друга форма знанието за човека, за природата и за Великия Творчески и Универсален Дух – за Бога. Ние знаем за съществува­нието на Хермес, Рама, Кришна, Гуатама Буда, Зороастър, Лао Тце, Конфуций, Мойсей и накрая за най-високия и лъчезарен връх на ду­ховното възвисяване, който е и най-великият дар за човека – Исус от Назарет, Който е Христос.

В настоящия труд ние нямаме възможност да се спираме на всич­ки главни епохи от тайното знание, протекли до великия ден, когато въплътената Божия любов се появи на земята. Считаме също за съ­вършено излишно да „опровергаваме”, казано по човешки, измис­лиците, че Той е само митична личност. Оставяме всеки според ръс­та на своето развитие и според духовната си нагласа да мисли и раз­бира истините по своему. Ние имаме вече достатъчно опит и смело можем да твърдим, че напразно усилие е да се обръща към светлина­та такъв, у когото не е пламнала жажда по духовна светлина и по-конкретно към светлината на Христа, у човек, в сърцето на когото Христос още не се е родил.

Духът на Христос посети нашата планета тогава, когато бе отбе­лязана най-последната точка от нисходящия клон от човешкото раз­витие. От този момент движението тръгна нагоре. Път чрез възхождане се нарича това движение, в който път се крие онова, което ня­кои религиозни люде наричат „благодат”.

Ще добавим и това, че Христос донесе едно учение, на което в тези преминали близо двадесет века, ние сме научили едва азбуката.

Идването на този най-велик между Учителите стана при една външно неблагоприятна констелация на звездния свят за човечест­вото и за Неговата земна съдба. Не е случайно хрумване това да се празнува раждането на Христа в края на месец декември, когато слънцето се намира в най-ниската точка на еклиптиката и когато за северното полушарие на земята, което е предимно най-благоприят­ната почва за Неговото Слово, дните са най-къси, а нощите – най-дълги.

Преди Христа древните учители са давали на своите ученици пра­вила за живота, учили са ги да познават вечните закони на природа­та, разяснявали са смисъла от появата на човека и необходимостта от неговия развой. Всичко това се давало в тайни школи, където уче­ниците преминавали период на подготовка, различни упражнения, за да достигнат посвещение. Христовото учение, за разлика от това на древните учители, донесе на човека не само знание, което често подхранва и гордостта, но то му посочи един нов път – път на само­жертва, любов и милост, а милостта е първото дете на любовта. Ето защо учението на Христа е не само най-святото, но и най-безопасно­то, тъй като то е оградено с щита на смирението, през който не мо­гат да проникнат най-върлите врагове на възхода на душата – гор­достта и жестокосърдечието.

Ако другите учители, които имат човешко родословие, представ­ляват различни еманации на Великия Космичен Дух, Христос, няма човешки генезис, а е вселяване в тялото на Исуса, Велик Космичен Дух, идещ от Бога направо, от Неговото любящо сърце. Христос е първият, единственият и неповторимият учител на човешкия род, за който Създателят на всичко видимо и невидимо казва: „Този е Моят възлюбен Син, в Когото благоволих”.

Макар, че в християнската доктрина се говори за благодат, за съвършенство на човешкото „аз” – монадата не се получава като не­заслужен дар, а се придобива така, както детето научава буквите, за да стане господар на писмото, или както един музикант овладява своя инструмент, или изкуството да пее. Благодатта е нещо много по-дълбоко и обстойно, за което тук не ще говорим.

Както начинаещият цигулар, пианист или какъвто и да е музи­кант не може да научи всички особености на музикалното изкуство заедно с всичките изисквания на избрания инструмент, така и тези, които тръгват съзнателно по нагорния и често каменлив път на се-беусъвършенствуването, не могат сами да овладеят великото изкус­тво и имат нужда от учител.

Много са пратениците на Небето, много са пътищата, посочени от тях, но истинският, безопасният, макар и стръмен път, покрит с остри кремъци, е пътят на Христа. Такова е схващането на западни­те окултисти, розенкройцери, антропософи, такова е мнението и на видния посветен в тайните знания френски мистик Седир, такова е и учението на учителя на Великото Братство Беинса Дуно – духовен учител, посетил България през втората половина на деветнадесето­то столетие. България – страна в Балканския полуостров, спомена­вана в страниците на историята като място на страдания, на герои­зъм, земя, в която са живяли учениците на Орфей, а после и богомилите, които станаха причина дори за реформацията, земя, която прие с разтворени обятия просветителите и светите братя Константин Ки­рил Философ и Методий и която през Средновековието е била съг­ласно свидетелството на писмените и други паметници средище на висока духовна култура, в последно време притежава едно учение -един драгоценен бисер, който за тези, които не разбират от скъпо­ценни камъни, още няма висока цена. Все още го отминават небреж­но със съзнанието на онези неграмотни хора, които поглеждат само кориците на скъпа и рядка книга, неподозирайки богатото съдържа­ние, което тя крие в своите страници.

Вероятно като наследство от това древно минало тази страна ста­на удобна и плодоносна почва, за да се яви на нея един от духовните учители, чието слово е храна за всички люде по света, защото предс­тавя широко и езотерическо тълкуване на евангелското слово. Този учител по ред причини премина с търпеливо смирение своя живот и спести да покаже пред народа, в който живя, всичкото онова, което той носеше и можеше да му даде.

Този учител, за когото са написани настоящите страници, ще на­зовем с неговото духовно име Беинса Дуно. Рожденото му име е Пе­тър Константинов Дънов.

В София на улица „Опълченска” още съществува една малка, скромна къща, сега превърната в музей, поради обстоятелството, че в северната й част, отделена със стена, живя Георги Димитров – бе­лежит деятел на международното работническо движение. В нейния малък двор и градинка откъм южната й страна, винаги имаше една мека светлина, която ставаше по-блестяща, когато Учителят седе­ше наблизо до отворения прозорец – спретнат, изящен със сребърни коси и брада, с отмерени, понякога могъщи, а други път меки магне­тични движения. Той говореше на хората, напълнили двора, които зимно време слушаха беседата, нагазили в дълбок сняг, без да чувст­вуват студ и някакво неудобство. Учителят не държеше речи, не нас­тавляваше, не говореше това, което не трябва да се прави, не наричаше хората грешници и не търсеше от тях лицемерни и външно изра­зени покаяния, но пробуждаше заспалите от векове и хилядолетия души.

Повече от половин столетие той работи над българския народ и затова трудно е да се схване цялото негово дело. Той работи с упори­тост над душите, пораснали върху коравата българска почва. Всич­ко, което може да се намери в окултната наука, Той го предаде прос­то, разбрано, без външен ефект, без мистерии и така, както се дава на гладен човек чист пшеничен хляб. Учителят познаваше отлично източния окултизъм, от който с голяма леснина и проницателност отстрани всички неподходящи за западния натюрел неща, за да приб­лижи слушателите до магията на свещената дума любов – същност­та и основата на Христовото учение.

Цялото огромно наследство на този забележителен маг би мог­ло да се сведе, независимо от голямото му многообразие, до три ос­новни начала: любов, която носи изобилния и пълен живот; мъд­рост, която носи пълното знание и светлина; истина, която дава пъл­ната и безгранична свобода. Най-главното, на което той наблягаше често в своите беседи, е да научи хората да любят Бога. Той е приказ­вал за науката и за изкуството, за подвига на изпитанията, но за нищо не е говорил така вдъхновено и категорично, както за необхо­димостта човек да възлюби Бога над всичко в света. Помисли ли човек за Великия Баща на живота, трябва да почувствува една топ­лина и вътрешна радост, каквато никой на земята не може да му даде. И макар че Творецът е необхватен в своето величие, Учителят казваше, че човек може да се приближи до Него така, както едно дете приближава своя баща.

Словото и животът на Учителя ще останат като утеха и пример не само за малката българска страна, в която се роди, но и един не­забравим дар за всички хора по земята, душите на които са жадни за Божественото знание.

За да има този, който държи в ръката си настоящата книга, една по-пълна представа за Учителя Беинса Дуно, в последващия разказ ние ще се постараем да проследим в едри черти неговия живот и сре­дата, от която той произлиза.

Георги Томалевски